Видни архитектурни дейци

Видни архитектурни дейци Джовани Лоренцо Бернини известен също и като Джан Лоренцо Бернини, е италиански скулптор и архитект от бароковия период. Той е роден в Неапол в семейството на скулптора Пиетро Бернини (родом от Флоренция). Видни сгради от Бернини са: Пиацата и колонадата пред Свети Петър, Палата Барберини, Палата Монтечиторио.

Фридрих Грюнангер e австрийски архитект. Следва при проф. Фридрих фон Шмит в специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Видни архитектурни дейциВиена през 1877-1879 г. Грюнангер е представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион. От 1879 г. е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд. Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България, като проектира и строи с прекъсвания предимно в София до 1914 г.

Луис Кан e виден американски архитект. Кан е роден в Куресааре Естония. По това време града е бил чест от Руската империя и се е наричал Аренсбург. През 1905 искайки да избегни мобилизацията за Руско-японската война баща му премества Видни архитектурни дейцисемейството във Филаделфия, САЩ.
Важни негови проекти са:
1951 - Галерия на изкуствата в Йейлския университет
1959 - Институт Салк
1962 - Парламент на Бангладеш
1967 - Библиотеката в Ексетър
1967 - Музей Кимбел


Барон Виктор Орта е белгийски архитект, представител на стила Ар Нуво. Роден е в Гент на 6 януари 1861 година. За първи път е привлечен към архитектурата по времето, когато помага на чичо си при един строеж. Учи в престижното гентско училище Видни архитектурни дейциВоскенслаан (на френски Гантоа), като е възпитаван в традицията на неокласицизма, но напуска, за да замине за Париж, където започва да се занимава с интериорен дизайн. Там се вдъхновява от все още новите за времето си импресионисти и поантилисти, както и от работата със стомана и стъкло. Когато през 1880 баща му умира, Орта се завръща в Белгия и се мести в Брюксел, за да учи в Академията за изящни изкуства. Там се и оженва и става баща на две дъщери. Къщата и студиото му днес са превърнати в музей.

Скопас е древногръцки скулптор и архитект, роден на остров Парос. Скопас е работил с Праксител. Той е направил някои от фризовете на мавзолея в Халикарнас. До нас е достигнал фрагмент от битката на гърците с амазонките, който той е направил заедно с Леохар, Бриаксис и Тимотей. Скопас е ръководил и възстановяването на храма на Артемида в Ефес. Представител е на късната класика. Подобно на Лизип, в своята работа Скопас е последовател на Поликлет. Характерно за него е, че е първи от древногръцките майстори, който отдава значително предпочитание на мрамора, отказвайки се от любимия дотогава на творците бронз. Друга характерна черта на творбите му е, че се отличават с драматизъм. Скопас се отказва от спокойствието на образа, с което се отличава творчеството през 5 в. пр.н.е, докато ранната гръцка естетика изключва страданието. Творби на Скопас има изложени в Британския музей в Лондон и в Националния музей в Атина.

Видни архитектурни дейциФилипо Брунелески е флорентински архитект и скулптур от епохата на италианския раненренесанс. Архитект е на катедралата Санта Мария дел Фиоре във Флоренция. Като откривател на перспективата, Брунелески оказва влияние върху постиженията на Алберти, Донатело, Мазачо, Микеланджело и Леонардо. Брунелески трябвало да разшири и да следва собствената си перспектива, подчинена на постигането на конкретната цел. Преодолявайки огромни политически и лични несгоди и търсейки находчиви решения на проблемите, той успява да завърши своя купол и да промени представата за пространство. През 1421г. той първи получава 3 годишна патентна защита за свое индустриално изобретение.



Леон Батиста Алберти

Леон Батиста Алберти (1404 - 1472) е италиански ренесансов архитект, математик и поет. Още от млад проявявал интерес към търсенето както на теоретични, така и на практични правила и норми, на които да се базира и най-малкият архитектурен детайл. Освен големия му интерес към езиците и античността, още ненавършил пълнолетие, се записва да учи право в Университета на Болоня. Измежду най-важните трудове на Алберти се отличават: De re adificatoria (завършена през 1450), De statua и De pictura. Като архитект Алберти работи предимно във Флоренция, където и днес можем да видим някои от реализираните му проекти, най-известни измежду които остават църквата "Санта Мария Новела" и дворецът "Ручелай".


Микеланджело

Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов художник, скулптор, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос, в него присъстват идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм, характерен за периода на късния Ренесанс. През 1496 г. Микеланджело най-накрая пристига в Рим и остава там до 1501 г. Той посещава Флоренция няколко пъти през този период, но за кратко. Между 1497 и 1499 г. Микеланджело извайва за Ватикана първата си значителна творба – скулптурата Пиета, която му донася известност и слава. През 1505 г. Микеланджело отново е повикан в Рим, за да направи проект грандиозната гробница на Юлий II, наскоро встъпилият в длъжност папа. Първоначалният проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява, въпреки че той остава една от големите мечти на Микеланджело. През 1508 г. Юлий премества художника да изпише тавана на Сикстинската капела. През 1537-39 г. той получава поръчка да преустрои Кампидолио, върха на Капитолийския хълм, в площад. Въпреки че не е завършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план. През 1546 г. Микеланджело е назначен за архитект на „Св. Петър“. Катедралата е построена според плана на Донато Браманте, но Микеланджело проектира нейния купол и екстериора на олтарния край на сградата.